Кариесът на оклузалните повърхности е основен проблем дори и в развитите страни, където флуорната профилактика е постигнала много успехи. Това е така поради особената морфология на оклузалните повърхности. Там се намират фисурите, които превръщат дъвкателната повърхност в нагъната и ретентивна зона. 
• Всички дъвкателни зъби пробиват с оклузален дефект, наречен “дълбока фисура”.
• Това се компенсира със следпробивната минерализация при благоприятни условия около зъба. Такива условия обаче рядко присъстват.
• Дълбоките фисури се дължат на развитието на емайла. Фисурите се изграждат последни и тяхната минерализация е най-слаба. Емайлът в областта на дълбоката фисура е изключително тънък.
• Обикновено входът на дълбоката фисура е стеснен, а под него съществува разширение. Поради това стеснение, там лесно навлизат микроорганизми и хранителни остатъци, но самопочистващите механизми на устата са затруднени.
Поставянето на силантите предпазва зъбът от кариес, като премахва ретентивната зона.
