Изберете страница

Кариесът на оклузалните повърхности е основен проблем дори и в развитите страни, където флуорната профилактика е постигнала много успехи. Това е така поради особената морфология на оклузалните повърхности. Там се намират фисурите, които превръщат дъвкателната повърхност в нагъната и ретентивна зона. Picture1

Най-нагънати са дъвкателните повърхности на първите постоянни молари, а след тях се нареждат и другите молари. Премоларите нямат толкова изразен релеф, но също притежават ретентивни участъци.

         Всички дъвкателни зъби пробиват с оклузален дефект, наречен “дълбока фисура”.

         Това се компенсира със следпробивната минерализация при благоприятни условия около зъба. Такива условия обаче рядко присъстват.

         Дълбоките фисури се дължат на развитието на емайла. Фисурите се изграждат последни и тяхната минерализация е най-слаба. Емайлът в областта на дълбоката фисура е изключително тънък.

         Обикновено входът на дълбоката фисура е стеснен, а под него съществува разширение. Поради това стеснение, там лесно навлизат микроорганизми и хранителни остатъци, но самопочистващите механизми на устата са затруднени.

Поставянето на силантите предпазва зъбът от кариес, като премахва ретентивната зона.

Sealants_02_03

Биодент
Биодент

Запазете час!